История

   Имало едно време, в далечната 1999г., в една малка страна, наречена България, един далечен град, наречен Бургас, на брега на едно море,наречено Черно, една малка организация, идеята за която бе родена от едни млади хора. Организацията носела красивото име „Доза обич”, защото дарявала любов и подкрепа. Хората в нея вярвали, че обичта и вярата са силата,която спасява, която лекува и ни прави по-добри.

   По същото това време из света се вихрели страшни болести. Много лечители се опитвали да намерят лек и да се справят със злините, които те причинявали. Въпреки големите награди повечето не успявали. Някои от тях измислили временни лекове, но все пак болестите съществували. Злите сили носели името наркомании и СПИН.

   И тогава младите хора от организацията, наречена „Доза обич” решили, че като не може да се измисли цяр е по-добре да се помага на тези, които са засегнати от болестите, за да се прави живота им по-лек.

   Един ден при тях се появил мъдър старец. Той им казал „Вие ще успеете. Ще успеете, защото правите добри неща. Ще бъде трудно, но ако работите заедно и честно силите никога няма да ви оставят”...

   Повярвали му.

   Поставили си цели, защото без цел силата щяла да се разпръсне. Свързали се с хора от страни, които се занимавали с работа наречена „Понижаване на вредите от употреба на наркотици” и „Превенция на ХИВ/СПИН”. Те станали техни учители.

   Събрали се младите хора, мислили, проучвали и решили да се опитат да направят така, че в малката им страна да има:
„Свобода на избор за уязвимите групи в гражданско общество, даващо равен шанс за благополучие в социален, здравен и правен аспект.”

   Младите хора се нарекли екип.

   И упорито заработили.

   Намерили покосените от болестта наркомани. Видели болката, отчаянието и безизходицата им. Не се уплашили. Всеки ден те били при тях. Помагали им. Научили ги да се грижат за себе си, изпращали ги при различни лечители, които да им помогнат до колкото могат, научили ги да се пазят, за да не ги покосят други болести. Екипът се прочул в малкия град. Болните от наркомании им вярвали. Около 500 болни, около 5000 пъти ги търсели всяка година. На третата година екипът решил, че е добре болните да имат и къде да се събират. Намерили къща, подредили стая малка, но уютна, за да има пространство за хората да си почиват и общуват. Нарекли къщата „Център”...

   През това време болестта СПИН започнала да навлиза малко, по малко и в тяхната малка страна. Болестта била коварна, защото идвала заедно с удоволствието на любовта. Много хора не мислили за нея, обичайки любимия човек... Екипът се уплашил, „ Ами ако много хора се разболеят?”. И започнали да търсят онези, които били най-застрашени продавачките на любов и мъжете, които обичали мъже. Намирали ги и ги учели как да се пазят от нея. Всеки ден, екипът се грижил и за тях. И хората отново им повярвали. Търсели ги около 250 момичета на любовта, около 150 мъже, обичащи мъже, около 1000 пъти всяка година...

   Вече екипът не можел да стига до всички нуждаещи се. Събрали се и решили „ Ще си купят каляска, за да може по-бързо за обхождат града”. Каляската била голяма и удобна. В нея се качвали различни лечители, за да могат и те да достигат до болните, да говорят с тях и да ги преглеждат.

   Времето минавало. Малката организация, наречена „Доза обич” постепенно се разраснала. При екипа, от училища и университети идвали други млади хора, които повярвали в легендата и поискали да се учат...

   Лечителите от малката страна, от малкия град също искали да работят с организацията, наречена „Доза обич”. Те се събирали в големи зали, говори ли си кой какво и как го е направил, изпращали си известия всяка неделя.

   Постепенно съмишлениците ставали все повече: Национален Център по Наркомании, Столичен Център по наркомании Община Бургас, Център за психично здраве Бургас, РИОКОЗ Бургас, Затвор Бургас, Информационен център за превенция на наркоманиите, Бургаски Свободен Университет и много други малки и големи организации. Всеки от тях помагал, с каквото може и работата вървяла по-леко, по-свободно. Екипът накарал хората да повярват в чистата сила и вече не се чувствал сам. Със славата дошла и подкрепата.

   В някои далечни страни и в нашата малка страна имало хора, които чули за младите хора. Те не можели да работят тази работа, но можели да помогнат, като дадат на екипа по няколко златни пари, за да може да се грижи още по-добре за болните.

   За да може словото на младите хора да достигне толкова далече, че да попречи на коварните болести да покосяват из малките и големи градове на малката държава. Златните пари били дадени от: Институт „Отворено общество”, Обединени Холандски Фондации, Европейски съюз, PSI, Министерство на здравеопазването и др. С помощта всички съмишленици, приятели и дарители, „Доза обич” работила все по и по-усърдно...

   Минали седем години.

   Екипът работел усърдно. Имал трудности. Жънел успехи. Тогава празнувал. Давали приеми, пиршества и забави с гости от близо и далеч.

   Работата ставала все повече и повече. Всяка година екипът работел с близо 900 души, виждал се с тях около 9000 пъти, около 500 от тях изследвал за различни болести, на тези, които можели да четат раздавал книжки, на другите разказвал как да се пазят. За да помага още, екипът разговарял с нуждаещите се, проучвал, изследвал и предавал наученото на съмишлениците по време на срещите в големите зали...

   Вестите пътували бързо.

   Започнали в малката страна да канят екипа да научи и други хора как да помагат, как да работят, как да се грижат. Все повече хора канели екипа да бъде част от техните екипи:

„Коалиция АнтиСПИН”

„Централно Източно Европейска мрежа по намаляване на вредите”

„AIDS Action Europe”

„Местен Общински комитет за превенция на ХИВ/СПИН Бургас”

„Местен Общински комитет по проблемите на наркоманиите Бургас”

„Граждански комитет по проблемите на наркоманиите Бургас”

 

   Минало време... Днес младите хора са малко пораснали. Натрупали са своята мъдрост. Разказват я на други млади хора. Направеното даряват на хората, а те продължават да учат в нашата малка и други далечни страни. Продължават да помагат, да се грижат и да вярват. Силата не ги оставя, защото някой се нуждае от тях...